Table of Contents
Витамин D принадлежи към мастноразтворимите витамини и се съдържа в някои храни. Предлага се и като хранителна добавка. Витамин D е главно ендогеннно вещество, тоест той се синтезира вътре в организма, когато ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина достигат до кожата и предизвикат синтез на витамин D. [1]
Още от древността хората са знаели за веществото, понастоящем известно като витамин D. Първото научно описание на дефицит на витамин D е било посветено на рахита и е регистрирано през 17 век от Даниел Уислър (1645) и професор Франсис Глисън (1650). Основният пробив в познанията за рахита е развитието на храненето като експериментална наука през 1910-1930. [2]
“Според биохимиците всъщност това е хормон, който се произвежда в тялото, когато кожата е изложена на ултравиолетово лъчение от слънчевата светлина. Витамин D се разтваря в мазнини и произвежда пет активни вещества.” [3]
Защо е важен Витамин D?
1. Играе важна роля за състоянието на мускулите и костите. Той не само помага за усвояването на калция и фосфора от червата, но също така има пряко въздействие върху мускулите и костите. Следователно той може да предотврати и лекува мускулни болки, както и болки в костите, хронична умора и остеопороза.
2. Също така може да предотврати нарушения на имунната система като астма, ревматоиден артрит, диабет тип 1, болест на Крон или склероза. Укрепвайки имунната система с витамин D, можем да предотвратим и да излекуваме настинки, грип и други инфекции.
3. Регулира растежа както на нормалните, така и на туморните клетки. Поради тази причина той може да играе важна роля в превенцията и лечението на различни видове рак, особено на дебелото черво, простатата, панкреаса и рак на гърдата.
4. Стимулира производството на инсулин от клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса. Също така може да помогне за намаляване на инсулиновата резистентност. Поради тази причина витамин D може да се ползва за превенция и лечение на диабет тип 2.
5. Потиска ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS). Ренинът е химическо вещество, което обикновено се произвежда в организма. Той води до производството на друго вещество, наречено ангиотензин, което е отговорно за поддържане на кръвното налягане. Ангиотензинът също така предизвиква отделянето на вещество, наречено алдостерон. Той също участва в поддържането на оптимално кръвно налягане. Заедно тази система от взаимосвързани химикали се нарича ренин-ангиотензин-алдостерон (RAAS). Ако RAAS е хиперактивен, той причинява високо кръвно налягане (хипертензия), бъбречни заболявания и сърдечна недостатъчност. Витамин D потиска RAAS и може да предотврати хипертензия или други сериозни заболявания.
6. Оказва влияние върху нормалната функция на кожата и следователно може да бъде полезен при лечението на кожни заболявания като псориазис.
7. Оказва влияние върху здравето на зъбите и поради това е важен за превенция на много дентални проблеми.
8. Той е от съществено значение за нормалното развитие и функционирането на мозъка. Заради това е важен за превенция и лечение на неврологични разстройства като болест на Алцхаймер, Паркинсон или аутизъм. [4]
You might be interested in these products:
Какви са най-големите ползи от витамин D?
- доказано е, че подобрява контрола върху мускулите при възрастни хора
- витамин D е тясно свързан със значителното намаляване на риска от рак на дебелото черво и също така намалява риска от други видове рак – например рак на белия дроб
- доказано е важен защитен фактор срещу развитието на множествена склероза
- ползва се за подобряване на настроението при хора, страдащи от хронични психиатрични разстройства
- носи потенциална полза за регулиране на глюкозата чрез подпомагане на правилната функция на панкреаса [4]
Източници на витамин D
Много хора знаят, че витамин D се получава от слънцето. Но достатъчно ли е това за нас?
Слънцето
Слънцето е основният източник на витамин D. Количеството витамин D, получено от слънцето, варира от човек на човек. Има няколко фактора, които влияят върху общото количество:
• Географско местоположение – мястото, където живеете, определя колко витамин D можете да получите. Колкото по-далеч на север сте от екватора, толкова по-ниска е интензивността на слънчевата радиация. Следователно ако живеете на север, кожата ви произвежда по-малко витамин D.
• Годишен сезон и време през деня – кожата ви може да произвежда повече витамин D през лятото и по-малко през зимата. Това се дължи на факта, че през зимата по-малко слънчева светлина достига повърхността на Земята. Най-доброто време за синтез на витамин D е от 10:00 до 15:00 часа.
• Слънцезащитни кремове, мръсотия, сянка, стъклени прозорци, дрехи – всички тези фактори намаляват количеството на UV лъчението, което навлиза през кожата и следователно намалява нормалното производство на витамин D. Слънцезащитните кремове със защитен фактор 8 или повече намаляват способността на кожата да произвежда витамин D с повече от 95%. Облаците, сенките и силното замърсяване намаляват UV лъчението с цели 50%.
• Възраст – в сравнение с младите хора, кожата на възрастните съдържа много по-малко 7-дехидрохостерол. Поради тази причина кожата на възрастните хора обикновено съдържа приблизително 25% витамин D3.
• Цвят на кожата – цветът на кожата се дължи на пигмента в кожата, наречен меланин. Колкото повече меланин имате, толкова по-тъмен е цветът на кожата ви. Меланинът служи като естествен предпазител и блокира слънчевите лъчи да достигнат до по-дълбоките слоеве на кожата. Ето защо по-тъмната кожа е по-малко ефективна в синтеза на витамин D от слънцето в сравнение със светлата кожа.
Храната
Храните, които естествено съдържат витамин D, включват мазни риби – сьомга, скумрия и др. Витамин D присъства в малки количества в зеленчуците, месото и яйчните жълтъци. [5]
Съдържание на витамин D в отделни продукти
| Рибено масло | 16 000 000 |
| Какаово масло | 120 000 |
| Херинга | 48 000 |
| Риба тон | 30 000 |
| Какао на прах | 6 000 |
| Сьомга | 4 000 |
| Сардини в олио | 3 000 |
| Жълтък | 2 000 |
| Гъби | 2 000 |
| Сметана | 200 |
| Черен дроб | 40 |
| Масло | 30 |
| Мляко | 30 |
Хранителни добавки с витамин D
При хранителните добавки витамин D се предлагат под две форми – D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол), които се различават химически само по структурата на страничната верига. Витамин D2 се образува от ергостерола под действието на ултравиолетовите лъчи и не се среща готов в природата. Витамин D3 се получава чрез ултравиолетово облъчване на 7-дехидрохолестерол, екстрахиран от ланолин. Витамините D2 и D3 може да изглеждат еднакви в хранителните си стойности, но витамин D2 е по-малко ефективен при високи дози. D3 е животинската форма, а D2 е растителната форма на витамин D. Витамините D2 и D3 не са биологично активни, те трябва да бъдат модифицирани в организма, за да имат въздействие. [6]
Кой най-често има дефицит на витамин D?
• спортистите
• бременните и кърмещите жени
• децата
• жените в менопауза
• хората, консумиращи храна, бедна на витамин D
• хората с бъбречни проблеми
От колко витамин D се нуждаете?
Препоръчителната дневна доза или Recommended Dietary Allowance (RDA) е средната дневна доза, достатъчна да задоволи нуждите от хранителни вещества на почти всички здрави хора.
Препоръчителна дневна доза (RDA) за витамин D
Тя се изразява в международни единици (IU) и в микрограмове (mcg); биологичната активност от 40 IU е равна на 1 mcg.
| 0 – 12 месеца | 400 IU (10 mcg) | 400 IU (10 mcg) |
| 1 – 13 години | 600 IU (15 mcg) | 600 IU (15 mcg) |
| 14 – 18 години | 600 IU (15 mcg) | 600 IU (15 mcg) |
| 19 – 50 години | 600 IU (15 mcg) | 600 IU (15 mcg) |
| 51 – 70 години | 600 IU (15 mcg) | 600 IU (15 mcg) |
| над 70 години | 800 IU (20 mcg) | 800 IU (20 mcg) |
Предозиране с витамин D
Приемането на много висока дневна доза витамин D, например 50 или повече пъти препоръчителната дневна доза за период от няколко месеца, може да причини натравяне. Ранните симптоми включват загуба на апетит, гадене и повръщане, прекомерна жажда, слабост, нервност и високо кръвно налягане.
Прекомерно високите количества също могат да увеличат калция в кръвта, което води до съдова и тъканна калцификация с последващо увреждане на сърцето, съдовете и бъбреците. При едно проучване, проведено за период от 7 години се установява, че ползването на калциеви добавки (1000 mg / ден) и витамин D (400 IU) при жени в менопауза е свързано със 17% увеличение на риска от развитие на камъни в бъбреците. Прекомерното излагане на слънце не предизвиква натравяне с витамин D. Приемането на такова количество витамин D от храната, което да предизвика токсичност, е много малко вероятно. [6]
История на Витамин D
Съвременната история на витамин D започва в средата на 1800 година, когато се отбелязва, че децата, живеещи в градска среда, са по-склонни да страдат от рахит, отколкото тези, които живеят в селските райони. Половин век по-късно ученият Палм съобщава, че децата, отгледани в по-топъл климат, практически никога не развиват рахит.
Други изследователи отбелязват, че при хората, страдащи от рак на кожата, има по-ниска честота на други видове рак, също както и факта, че при хората от слънчевите райони се наблюдава по-ниска обща смъртност от всички вътрешни ракови заболявания. Тези наблюдения остават почти незабелязани и данните са в застой до 1970 г., когато са създадени карти, на които е нанесена смъртността от рак. Проучване на тези карти от Седрик и Франк Гарланд от университета Джонс Хопкинс показва силно изместване на смъртността от рак на дебелото черво през 1980 г. Те предполагат, че по-високите нива на съединения на витамин D и прием на калций при хората от юг са отговорни за по-ниската честота на рака. Едуард Горхам и неговите колеги провеждат изследвания, в които е доказано, че серумните съединения на витамин D намаляват риска от рак. Тогава Уилям Б. Грант провежда множество екологични проучвания, разширявайки теорията за витамин D до други видове рак. [7]
Дефицит на Витамин D
Сър Едуард Меланби (Обединеното кралство) е загрижен за изключително високата честота на рахит в Обединеното кралство, особено в Шотландия. Всъщност болестта все още е известна и с названието „Английска болест“. След като се запознава с изследванията на Макколъм, сър Меланби решава, че рахитът може да се дължи на неправилно хранене.
Той анализира диетата, която ежедневно се консумира от шотландските граждани, при които има най-голяма честота на рахит. Диетата им съдържа основно овесени ядки. Той опитва това хранене върху кучетата си, които държи в затворени пространства, далеч от слънчевите лъчи. Кучетата развиват рахит, идентичен с човешката болест. Сър Меланби лекува болестта с масло от черен дроб на треска и предполага, че витамин А е отговорен за предотвратяването на рахит. Макколъм забеляза тази констатация и решава да провери предположението, че витамин А е отговорен за лекуването на рахит. В масло от черен дроб той вкарва кислород, който унищожава витамин А и по този начин лекарството вече не е в състояние да предотврати дефицита на витамин А, но има способността да лекува рахит. Макколъм прави заключението, че факторът, който лекува рахит, е нов витамин, наречен Витамин D. [8]
Нови твърдения за витамин D
Витамин D всъщност е хормон. Произвежда се в кожата от 7-дехидрохостерол (провитамин D3), който се получава от холестерола. Това е доказателство, че холестеролът не е само вреден за здравето. Факт е, че холестеролът е предшественик на повечето хормони в тялото.
Откриването на факта, че витамин D е хормон помага на учените да определят неговия основен ефект, а именно усвояването на калция и фосфора от червата.
През последните 20 години познанията ни за витамин D претърпяват революционни промени. Витамин D играе важна роля за нормалното функциониране на всички системи в организма, като регулиране на клетъчния растеж, диференциране на клетките в специализирана клетка и в крайна сметка клетъчна смърт, регулиране на имунната, сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система и метаболизма на инсулина.
Подобно на други хормони, витамин D осъществява биологичните си ефекти чрез специфична химическа структура във вътрешността на клетката, така нар. рецептор на витамин D (VDR), който е открит в почти всяка тъкан в тялото. VDR присъства в клетъчното ядро. Веднъж свързан със своя рецептор, витамин D може да повлияе на различни гени. Университетът Макгил в Канада разкрива, че витамин D може да засегне повече от 900 гена, пряко или косвено. По този начин той регулира голямо разнообразие от физиологични процеси в клетките.
Учените откриват, че дефицитът на витамин D е много по-често срещан от очакваното. Всъщност той достигна пандемично измерение в световен мащаб. Това частично обяснява епидемията от хронична умора, остеопороза, сърдечни заболявания, хипертония, диабет, рак, астма и други имунологични заболявания. Правилната суплементация на витамин D може да помогне за предотвратяване, както и за лечение на повечето от тези заболявания. За съжаление повечето лекари не приемат витамин D сериозно, също и заради факта, че той се нарича витамин. Наричането на този хормон витамин е сериозна грешка, която за съжаление, продължава и до днес. [4]
Витамин D е един от най-важните биологични регулатори на калциевия метаболизъм. Наред с двата пептидни хормона – калцитонин и паратиреоиден хормон, витамин D е отговорен за поддържането на калциевия баланс. Тези три вещества също играят важна роля в хомеостазата на фосфора. [9]
Научни констатации за витамин D
През 1923 година Голдбалт и Соамес недвусмислено установяват, че когато прекурзорът на витамин D в кожата (7-дехидрохолестерол) е изложен на слънчева или ултравиолетова светлина, се създават вещества, еквивалентни на мастноразтворим витамин. Хес и Уейнсток потвърждават твърдението – „светлината се равнява на витамин D“. При научен опит изрязват малка част от кожа, облъчват я с ултравиолетова светлина и след това хранят с нея група плъхове, страдащи от рахит. Облъчената кожа осигурява абсолютна защита срещу рахит, докато не облъчваната кожа не осигурява защита. Тези животни са в състояние да произвеждат достатъчно количество витамин D чрез UV лъчението, което предполага, че не става въпрос за диетичен дефицит.
Химическата структура на витамин D е определена през 1930 година в лабораторията на професор Адолф Ото Райнхолд Уиндаус от Университета в Гьотинген, Германия. Професор Уиндаус има 55 докторанти и химици, работещи по проекта „Витамин D“. За работата си върху серолите и връзката им с витамините е удостоен с Нобелова награда за химия през 1928 година.
Витамин D2, който може да се получи чрез ултравиолетово лъчение на ергостерол, е химически характеризиран през 1932 година. Витамин D3 е химически характеризиран едва през 1936 г., когато е доказан в резултат на ултравиолетовото облъчване на 7-дехидрохостерола. [2]
През 1952 г. Карлсон и Бауер установяват, че витамин D има по-голям ефект върху мобилизирането на калция от костите в плазмения резервоар, отколкото върху натрупването на минерални вещества в костите. Това обаче не е декалцификация на костите. Витамин D играе важна роля за поддържането на серумните нива на калция, който е необходим не само за минерализация на скелета, но и за нервно-мускулни функции. Това откритие определя нова употреба на витамин D за повишаване на серумната концентрация на калция. [8]
Вярваме, че чрез тази статия успяхме да ви разясним фактите относно витамин D и неговия ефект върху човешкото тяло. Как си набавяте витамин D? Ако статията ви харесва, подкрепете я чрез споделяне.
[1] Ryan Andrews, All About Vitamin D, – https://www.precisionnutrition.com/all-about-vitamin-d
[2] University of California, Vitamin D. – https://vitamind.ucr.edu/about/
[3] Jarmila Madžuková, Liečivá sila vitamínov a minerálnych látok, Bratislava, Príroda, s.r.o., 2014.
[4] Sarfraz Zaidi, Power of Vitamin D, United States of America, Sarfraz Zaidi, 2013.
[5] Bianka Stuppacherová, Slnečný vitamín D nám v zime chýba.– https://zdravie.pravda.sk/zdravie-a-prevencia/clanok/302456-slnecny-vitamin-d-nam-v-zime-chyba/
[6] National Institutes of Health, Vitamín D.– https://ods.od.nih.gov/factsheets/VitaminD-HealthProfessional/
[7] Mohr SB, A brief history of vitamin d and cancer prevention.– https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19185802
[8] Hector F DeLuca,History of the discovery of vitamin D and its active metabolites, – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3899558/
[9] Anthony W.Normani, Vitamin D: The calcium homeostatic steroid hormone, 111 Fifth Avenue, New York, Academic Press, 1979.